Звездна система Н31-Г, някъде в покрайнините на галактиката.

Малкият пиратски кораб тъкмо излизаше от времевият портал. Порталът зад него се затвори така както се затваряше всеки междувремеви портал. С изключение на тези, които използваше фамилията на Възстанивителя.

По кораба личаха следи от повреди, като че току, що се беше измъкнал от бойно сражение.

Екипажът се състоеше от хуманоиди, но те не изглеждаха съвсем обичайно. Дебели и сплеснати носове, по-скоро животински, отколкото човешки. Кожата по лицата, вратовете и ръцете им на места беше люспеста и груба, със сиво-кафяви отенъци. Бяха облечени в техногенни роби.

Така нареченият „капитан“ докосна инстиктивно, психичният усилвател, вграден в лявото му слепоочие.

-Къде точно се намираме, как ще се измъкнем от тук? – изкрещя „капитана“.

-Направихме два бързи времеви-пространствени скока – отговори главният инжинер. Нямам представа, къде се намираме. Но не се съмнявам, че сме доста далеч от Иллу.

- Двигателят не е проектиран да издържа на такова натоварване. Знаете, че използва генетично злато. Последните запаси бяха използвани за да избягаме от „кентаврите“. Екранизаторите са извън строя. Мощност на 14%.  

Иглеждаха доста отчаяни, войници, те произлизаха от долна каста. Каста, на която беше предопределено от еони назад – да служи.

За тях отговаряше Азаг, „изключителен и неповторим представител“, на наложниците на 60 и шестте адепта на въздържанието, „вдъхновен свише“, оторизиран дилър относно Патента. Един от многото закупили си власт бюрократи.